Гергьовден – магията и красотата отвъд празника
Всеки от нас свързва датата 6-ти май и Гергьовден с нещо лично. За някои това е деня на храбростта и празника на българската армия. За други е личен празник или празничен ден за любим човек. За трети е просто повод за събиране с родата на маса с печено агне.
Аз лично свързвам Гергьовден с двама от най-близките ми хора. Георги и Гергана. Георги е най-старият ми приятел от детството, а Гери е най-добрата ми приятелка. Нямам роднини с това име, но за мен те са близки като семейство. И именно семейството е моята асоциация с този ден.
На такива големи български празници говорим високопарни думи, пускаме гръмки статуси и често се случва големи патриоти да се бият в гърдите и да веят знамена. В това няма нищо лошо, самият аз съм правил тези неща и се случва да вляза в тази роля понякога и днес.
Това е много обичан български празник. Името Георги задминава дори Иван сред мъжките имена в България. Самият празник вещае идването на лятото. Самият ден е свързан с много обичаи като животновъдството и земеделието, а също и със здравето.
„Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи” са казали старите българи. Дъжд на Гергьовден носи плодородна година.
Тук можете да видите повече за обичаите, свързани с празника във видеото от fenfolktv.bg:
Нека повече мостове градим помежду си, а не дувари
Нещото, което мен лично ме впечатлява в Гергьовден е друго. Това, което ми харесва в него е, че ни дава повод за обединение във времена, в които се делим всеки ден. Свети Георги е светец, почитан и от християните, и от мюсюлманите. Намирам това за важно, защото ни напомня за неща, които сме забравили – че всички сме хора, които живеем под едно небе и делим една земя за Родина. И макар да имаме някои различия сме едно цяло – народ. Като изображението на канатицата, вдъхновила логото на сайта ни horo.to.
Нека всички именници бъдат честити, а вие скъпи читатели – бъдете здрави. И както е казал майстор Кольо Фичето – нека повече мостове градим помежду си, а не дувари.
Хайде, със здраве!