Канатица като орнамент е открита и върху керамичен съд от праисторическото селище Хаджилар, Мала Азия, отпреди близо 7 000 години.
Канатиците – стражите на живота
За древните хора орнаментите (изткъкани в килими, извезани върху дрехи, врязани в керамика или кост), както и цветовете, и числата биват пълни със съдържание, носят своя смисъл и своето послание. Усещайки себе си като част от вселената човекът си представя света населен както с реални същества (хора, животни, растения), така и с митични същества, които властват над доброто и злото. За древния човек орнаментите освен естетическа, имат и заклинателно-магическа функция. Така човекът вписва своя познат от ежедневието свят в необятния свят на вселената. С промяна на религиозните възгледи семантиката (смисълът) на знака (орнамента) постепенно се забравя и той вече носи само естетическа стойност.
Небето, слънцето, месецът, звездите, като елементи на вселената, биват обожествявани. Че по дрехите са извезвани образите на Слънцето, Луната и Звездите показват народните песни. В песен от с. Хлевене, Ловешко се пее следното:
Та ме дари една риза,
Една риза копринена,
На гърди й ясно слънце,
На плещи й ясен месец,
По поли й ройни звезди,
По ръкаве треперушки.
С течение на времето тези символи губят своето свещено значение и остават само като декоративни форми, предавани от поколение на поколение.
И все пак, дали значението на орнаментите е изцяло изгубено? Дали днешният човек може от останалите тук-там парченаца информация да сглоби онзи свят на древните, в който жената-творец (тъкачката, везбарката) втъкава и нарича своите мисли, пожелания, благословии към този, който ще носи дрехата или ще простре изтъкания килим в дома си? Какво могат да ни разкрият древните символи? И колко древни са всъщност те?
Един от тези символи е орнаментът канатица.
Канатицата се среща като тъкан орнамент в чипровските килими, влезли в Националната листа „Живи човешки съкровища“ по програмата на ЮНЕСКО.
Чипровските килими са феномен в българските народни художествени занаяти, процъфтял през Възраждането, съществуващ и до днес1.
Очакваме ли обаче, орнаментът канатица да е втъкан в килимите на северноамериканските индианци? Какво е била реакцията на Алеко Константинов на изложението в Чикаго, виждайки черги и килими, подобни на тези, тъкани от жените в Шоплука, да представляват изкуството на индианците!
Защо този орнамент – канатица – успява да се съхрани през хилядолетията, да премине почти непроменен през хилядите пръсти на тъкачки и да стигне до нас? Защо го откриваме на толкова отдалечени едно от друго места? Защо е припознат от толкова различни в своята същност култури? Какво послание носи канатицата? Това са въпроси, на които ни се иска да намерим отговор. Как и къде да търсим? Да започнем с нашето, познатото.
Чипровските килими
Изработват се ръчно на вертикален стан, само от вълна и памук, боядисани с естествени багрила. Предназначени са за дома, за дарове, за черкви, манастири, както и за пазара. През XIX век те се продават на пазарите в Цариград, Одрин, Бурса, Пирот, Охрид, Скопие и др.
Уникалността на чипровските килими идва от специфичните орнаменти. Всеки орнамент е познат на тъкачките с древното си име – „маказ“, „крило“, „гнездо“, „канатица“, „коло“, „бибици“, „каракачка“ и т.н. и носи конкретна символика. Изпълняват се в определен цвят и имат точно определено място в килима – в бордюра, или в полето. Самите килими също носят своите имена – „Бакамски“, „Цвекетата“, „Кутиите“, „Лозницата“. Битува вярването, че чипровските килими имат не само утилитарна и декоративна функция, но и осигуряват на обитателите на дома закрила и късмет чрез символиката на изтъканите орнаменти.
Чипровската килимарска школа преминава през различни етапи2
Първият етап се нарича конструктивен и е от появата на килимарството до края на ХVII в. В този период фигурите са формират само от триъгълници. Цветовете на преждите за килимите, са в четири основни – охра, керемидено-кафяво, мастиленосиньо и зелено. Тази гама се дължи на естествените растителни средства за багрене на вълнената прежда. В този период килимите са известни под името „бакамски“ или „гарибалда“. Композиционно повтарящите се орнаменти се разполагат в централно поле. То се огражда с един или два бордюра, формирани от линейно разположени мотиви.
Вторият етап се нарича декоративен и обхваща периода от началото на XIX в. до Освобождението на България (1878 г.). В този етап се наблюдава обогатяване на колорита, композицията и мотивите на чипровския килим, поради икономически промени, нови пазари и т.н.. Към цветовата гама се добавя белият и червеният цвят, а мотивите от обикновени триъгълници се разрастват до растителни и животински орнаменти, които са стилизирани фигури на „пилета“, „лози“, „венци“, „кола“, „цвекета“, „гнезда“.
Третият период в развитието на чипровския килим е след Освобождението на България от османско владичество. Орнаментите се обогатяват, заемат се чужди образци, като наименованието на моделите показва тяхното съдържание – „куфарите“, „саксии“, „бомбички“. Химическите багрила обогатяват разцветката на килимите. По това време чипровският килим придобива световна известност и печели множество награди и немалко килими стават част от колекциите на европейските музеи.
В четвъртия етап на развитие на чипровското килимарство моделите се разработват с художници, архитекти и дизайнери и са предназначени за съвременния интериор.
И все пак кое обединява тези така различни модели от четирите периода на развитие на чипровския килим?
Елементите, които формират изображенията на чипровските килими от най-ранния конструктивен период, са триъгълниците. От тяхното съчетаване се получават популярните орнаменти „маказ“, „гнездо“, „бибици“, „канатица“, „каракачка“ „коло“.
Обединяващия орнамент на килимите от различните етапи обаче е бордюрът, който по същество е един и същ и непроменен и в четирите периода. В декоративните приложни изкуства процесът на създаване на декоративна композиция преминава през няколко етапа: разработване на основен декоративен елемент, синтезиране на декоративни мотиви (орнаменти) с използване на основния елемент, създаване на декоративна композиция (лентова, четириъглна, кръгова) от групиране на мотиви3.
Бордюрът е фриз (лентова декоративна композиция) от линейно разположени елементи. Забелязва се нещо интересно – в бордюра обикновено участват определени орнаменти. И, досещаме се, един от най-често слаганите орнаменти в бордюра е канатицата.
Защо винаги е втъкаван този орнамент? С какво е толкова специален?
Според някои автори „канатица“ означава крило (от турски език) и се смята, че магическото действие на орнамента е закрила. Други автори извеждат произхода на канатица от старата българска дума „канати“ – приспособления, които се поставят отстрани на каруцата, за да заграждат товара. Трети „виждат“ общ корен с владетелската титла „канас“.
Въпреки различните тълкувания на произхода на думата, смисълът на орнамента канатица е наричане за закрила, добър късмет и благополучие. Поставя се като пазител на дома, мястото й е в бордюра на килима, който по чипровски се нарича „стражи“. Нима това е случайно? Бордюрът охранява полето. Полето на килима е оградено с бордюр, изграден от канатици. Този бордюр закриля полето, което е изградено от орнаменти, свързани с дома и живота (растения, лози, птици, слънце). Понякога бордюрите са два или три. Ограждат, пазят, закрилят разнообразния живот, разположен в полето. Ръцете на тъкачката втъкават своите пожелания за късмет и благополучие в живота, като го защитават с канатици.
Затова този орнамент е устоял толкова хилядолетия. Непроменен. Предаван от ръцете на баби в ръцете на внучки, от ръцете на майки в ръцете на дъщери. Орнамент, преживял смяна на култове, религии, владетели, държави. Орнамент, бил част от живота на хората от различни епохи, различни етапи на икономическо развитие, различни култури. Орнамент, оцелял във войни, катаклизми, бедствия. Орнамент, пренесен през хилядолетията с ръцете на тъкачките, които тъкат и закрилят дома и живота.
Канатиците – стражите на живота.