Здравето – най-голямото богатство
Здраве и практики за справяне с болести според народните вярвания
За българина здравето има най-голяма ценност. Поздравът на българите при среща е „Здравей!“, на изпроводяк е „Със здраве!“, на трапеза е „Наздраве!“. На всички традиционни български празници се извършват обредни действия, чиято цел е да привлекат здравето към човека, семейството, общността, животните в стопанството.
Коледарските благословии са за здраве и плодородие.
Тебе пеем, Бога молим –
колко звезди на небето,
толкоз здраве в тази къща!
Амин!
Сурвакарите сурвакат с дрянова пръчка за здраве и добра реколта.
Сурва, сурва година,
здрава, здрава гърбина…
Живи, здрави до година,
До година, до Амина!
До нас са останали много пословици и поговорки, свързани със здравето, които сами по себе си са изкристализирал житейски опит на поколения българи: „Здрав ли си, колай ще се намери“, „Всичко се купува, само здраве не се купува“ , „Пари в кесия радват, ако си здрав да ги харчиш“.
Здравецът
Един от основните растителни символи за здраве и дълголетие е здравецът.
Здравец носят момите, здравец се вплита в китките на младоженците, със здравец закичват калпаците си момците. Здравец се слага във водата, в която къпят новороденото, с венец от здравец се украсява котлето, в което ще се издои първото мляко. С китка здравец се посрещат и изпращат близки хора на път. В една от многото народни песни се пее за здравеца:
Без мене се булки не венчават,
без мене се деца не кръщават.
Зиме лежа под дебела преспа,
лете седа под дебела сенка.
Здравецът е билката, която с аромат и лечебни свойства пропъжда болестите далеч от човека.
И все пак, болестите съществуват и се появяват неканени…
Според народната вяра болестите са невидими свръхестествени същества.
Хората си представят болестите в образа на грозна старица в черно, с дълги мръсни коси, гърбава или куца. Живеят накрай света, имената им не се изговарят, а се използват умалителни, ласкателни имена – баба Шарка, Сладка и медена, Болесчица, Горскята, Русата…
Тези болести имат свои празници, закачени към християнския календар: за шарката се почитат св. Варвара, св. Сава и св. Екатерина, за чумата – св. Атанас и св. Харалампий. Светците брятя-близнаци Козма и Дамян се смятат за господари и лечители на всички болести. Наречени са безсребреници, тъй като лекували безплатно. На тези дни жените правят питки, намазани с мед, които раздават за омилостивяване на болестите.
Магически практики за предпазване от епидемии
Една от най-страшните епидемични болести за предците ни е чумата. При опасност от поява във всяка къща ѝ оставят вода, сапун, гребен, хума. Оставят ѝ също софра с мед, пита, вино и сол.
За предпазване от чумата съществуват магически практики: жените и мъжете носят чесън като амулет, обличат специално изтъкана и ушита за една нощ риза, с която да останат незасегнати.
Изпълнява се специален ритуал, с който да държат чумата извън населеното място – изнасят (извеждат) болестта извън селището с приготвени от жените пита с мед, вино, китка, завити в нова кърпа, които оставят извън пределите на селото.
Вярва се, че чумата не влиза в село, което е заорано, защото не може да премине браздата. Заораването става с два вола-близнаци от двама братя-близнаци, започват от изток и затварят браздата преди да пропеят петлите. Ако в селото е влязла чумата, хората се изселват на друго място, и новото място се заорава с бразда по същия начин.
Захващане на жив огън е стара практика за справяне с болести, които редят (заразяват подред). Огънят заема важно място в народните вярвания, има очистителна, предпазна способност. Обредът се извършва от двама мъже, на кръстопът или между две дерета. Огънят се захваща по най-древния начин – чрез триене на две дървета. През огъня преминават хора и домашни животни. Огнищата в населеното място се загасяват и всички занасят вкъщи от новия огън.
Водата има очистваща и здравеносеща сила. Тя се използва в много ритуални практики – къпане, обливане, пръскане с вода. Лечебната сила на водата е особено голяма на определени дни. На Гергьовден хората се търкалят в росна трева за здраве. На Спасовден болни посещават целебни извори, на Еньовден се къпят в реки и извори за здраве. Чистата вода (мълчана, неначената, наведнъж загребана) има магическа сила и се използва в много ритуали.
Една от най-разпространените обредни практики за лечение на болести е поливки. Водата за поливки се налива мълчешком преди изгрев слънце от баячката. Във водата се поставят билките в съответствие с болестта, която се лекува. Правят се най-често срещу сряда и събота под мост, под плодно дърво, до кладенец.
Според народа броят на болестите е 77 и половина (или 99). Вярва се, че за всяка болест има билка, като само за половинката (или за стотната) няма, затова тя е толкова лоша и не може да се изгони. Като мярка се препоръчва, когато се берат билки, за половинката болест да се откъсне жумешката (със затворени очи) от кой да е цвят – този цвят ще я изцели.
Билките – живителния сок на земята ни
Вярва се, че билките имат най-голяма сила, ако са брани рано сутрин на Еньовден (наречен още св. Иван Бильобер). Билки се берат също и срещу Гергьовден, срещу Спасовден, през Русалската неделя. На тези дни брането на билки е съпроводено с ритуални песни. Берат се момински билки – носят се от моми срещу уроки и зли очи; има билки срещу змейове и самодиви; има билки за любов; има билки за прогонване демоните на болестите. През Русалската неделя хората носят задължително в дрехите си чесън, пелин и росен. За да не страдат от болести, когато берат коприва, хората се оставят да бъдат жарени от нея.
Широко в народната медицина билките са използвани за отвари, настойки, компреси или за поливки. Лечебните растения се възприемт като дар от природата и земята ни. Внимателно събирани и съхранявани, те се ползват при нужда:
- Мащерка – при задух, кашлица, възпаления на гърлото, стомашни заболявания;
- Бял равнец – при настинка, възпаления, главоболие;
- Живовляк – противовъзпалително средство;
- Мента – успокоява стомаха;
- Лайка – лекува възпаления и успокоява болката;
- смрадлика, босилек, жълт кантарион, невен…
Лечебните растения са много, хората вярват, че в тях тече живителният сок на земята. „За всяка болка има и билка“, казват старите хора.
С билките работят вещи (знаещи) хора – билкари, лечители, знахари, баячки, врачки. Те знаят билките, съхраняват ги, подреждат ги за ползване. Набраните на Еньовден билки се изнасят и сортират според болестите, които лекуват на празника св. Врач. Според народните представи обикновено лечителските способности се предават по пряка кръв – от майка на дъщеря или внучка. При всички лечебни практики освен вода, огън и билки присъства и словото – заклинанието, произнесено тихо, с цел да се омилостиви болеста и бъде изцелен човекът. Вярва се, че решаващо значение за физическото здраве има вътрешният мир, правилните думи, мисли и действия.
Народът почита знанията и умения на вещите люде (лечителите) на св. Врач – празникът на св. Козма и Дамян, братята, наречени още светите врачи. Здравето е безценен дар и обикновените хора на този ден се покланят на лечителите, които помагат за запазването му.