Как да възпитаваме децата в любов към фолклора?
От малки и у дома, и в училище са ни възпитавали да обичаме фолклора и родното. Не наставнически, а чрез насърчаване на нашето любопитство по всевъзможни начини – разказване на народни приказки и легенди, показване на различни традиции и обичаи, ходене по репетиции и посещаване на възрожденски места. И разбира се – чрез народните песни и танци. Избрахме за първи юни да говорим именно защо е важно да възпитаваме децата си в любов към българския фолклор и как можем да го направим по-лесно.
Легенда за първия кукер
На помощ в тази смела задача веднага може да дойде работата на българското студио “Змей”, които вече от години работят по анимация, която е базирана на родния фолклор. За момента са налични един късометражен филм “Легенда за първият кукер” и пилотен епизод на анимацията “Златната ябълка”. По-надолу можете да намерите късометражния филм. Премиерата на пилотния епизод беше скоро по БНТ 1, но той все още не е наличен в онлайн пространството.
След това можем да продължим с легенди и митове, които се базират на родния фолклор. Разбира се, много важни са приказките, които крият ценни уроци и разказват за смели герои, принцеси и страшни змейове и лами.
Много атрактивни са семейните участия в различни български обичаи – правенето на коледници и коледуване, правене на сурвачка и сурвакането, правенето на мартенички. Едно от най-интересните неща за малчуганите е правенето и изстрелването на чавги (още наричани бутурници, лугачи или перници) – дървени стрелички, които се изстрелват всяка година на Сирни заговезни.
Чавги
Направени са от дрян (най-често) и имат прикачени на тях крила, които се наричат „уши“. С тях бутурницата лети и се върти около оста си, поради специфичната им извивка. Предната част на стрелата е издялана във формата на конус или пирамида – тя представлява върха ѝ. В основата му се прави неголям отвор. На този отвор се нанизва стрелата на гъвкава сурова пръчка с леко заострен връх.
Самото хвърляне представлява запалването на ушите на стрелата, вече нанизана на пръчката, и силно замятане настрани или нагоре, като пръчката рязко се спира в протегнатата напред ръка на хвърлящия, или в по дебела и тежка пръчка. Резултатът е „излитането“ на стрелата в небето с въртеливо движение, от което наблюдателя вижда ясно очертано огнено кръгче от въртящите се запалени уши.
За здраве се хвърлят всички стрели, като всяка се „нарича“ на някой от семейството, за приятели и дори за животни. След приключването на гореописания ритуал, всички се прибират по домовете и продължават с традиционната за този празник вечеря, включваща пита, бяла халва, завързана на връв, и пр.
И като си заговорихме за горящи неща – нестинарите със сигурност биха били страшно интересна атракция за едно дете. Има страшно много събития и програми, които включват нестинарски танц и ходене по горещи въглени. “Супергероите”, които успяват да го направят биха станали герои за малките.
Помнете, че най-важната ви и единствена задача е да запалите любопитството на своите деца. След това те сами ще свършат останалото и ще се влюбят в българския фолклор!