Билките – от фолклорна абстракция до градско must-try
Вероятно много от вас нямат и най-малка представа какво е и кога е Еньовден. Вероятно много от вас не докосват билков чай, освен ако не са болни. И признават, че не правят разлика между мащерка, жълт кантарион и риган, да речем. Вероятно много от вас възприемат билките като фолклорна абстракция от едно отминало време, към която нямат нито желание, нито вътрешна потребност да пристъпят. В същото време обаче откриват своето „няма нищо по-вкусно/освежаващо нещо от“ в студения сок от бъз, в ментовата лимонада, в домашния студен чай с мед, в шипковия мармалад, в босилековото песто, в коледните джинджифилови курабии, в азиатското суши, в семплите магданозени кюфтета, в ориенталската салата „Табуле“… Списъкът е дълъг и това, което като плътен шнур връзва всички страници в него, са именно билките. Бъз, мента, мащерка, риган, жълт кантарион, шипки, босилек, джинджифил, магданоз… Уханни, вкусни, изненадващи, далеч от чаената представа.
Фолклорна абстракция
Въпреки билковото невежество, което съвременният градски човек отстоява като част от своята същност, той плува в тази „фолклорна абстракция“ по силата на чисто вкусовите си възприятия и, за добро или зло, по допирателната на модерността. Защото всички изброени и неизброени вкуснотии са сред най-сервираните, търсените и потребяваните в менюто на всяко „актуално“ в момента заведение. При това на впечатляваща цена. Не защото са полезни, а защото докосват небцето с изтънчена лекота и финес.
Те са чудесен пример как реквизитите на отминалото време, с които природата, впрочем, не е спирала да ни дарява нито за миг, се изтупват от праха и започват да обитават съвсем различна територия и да битуват в съвсем различен контекст, кулинарния. За 77 билки и половина, колкото са всички болести плюс болестта без име, въобще не става дума. Целебните им качества тук не играят, поне не официално. Единствено важно е да е вкусно. Ползите за здравето са просто приятен страничен ефект.
Свидетели сме как ритуалността на брането на билките поради изначалната им ценност е трансформирана в ритуалност на консумацията. Всяко от тези вкусни техни превъплъщения поражда наслада. Познавачеството пък отстъпва място на ценителството. Но! Само за да затвори кръга, защото ценителството поражда неутолимост, а тя може да бъде удовлетворена в желаното количество и на подобаваща цена единствено и само в домашни условия. Защото, освен неизброимите им безценни качества, билките притежават още едно, много важно за съвременната действителност. Безплатни са. Те са щедрият дар, който природата не спира да ни поднася и от нас не се изисква нищо друго, освен да го приемем.
Градско модерно
Така неусетно започваме да си отглеждаме на перваза на прозореца или пък на балкона елементарен набор от билки като босилек, мента, риган, мащерка, лимонова трева. Ценим домашното песто и ментовата лимонада, която сами си приготвяме. По силата на вкусовата наслада ставаме любопитни до степен, в която се учим да разпознаваме бъза и търсим рецепти как да си направим сок от него. Установяваме емпирично колко лесна и евтина е „модерността“ и, без да губим и грам от градската си същност, се връщаме към онази абстракция от миналото и я правим част от своето настояще.
И това като че ли е още едно от вълшебните качества на билките – да се прераждат, да създават нови традиции, да ни карат да усещаме по нов начин, да ни лекуват от болестите без име на съвремието, които засягат преди всичко ума. Без да ни карат да ставаме преди изгрев-слънце на Еньовден. Без дори да очакват да знаем какво и кога е той. Просто така, заради салата „Капрезе“ и лимоново освежаващия сок от маточина.