Еньовден – магичност, вяра, непоклатима сила
За Еньовден може да се разкаже по два начина. Първия сме го чували всички. Късо, репортажно и безлично:
„На 24 юни отбелязваме деня на лятното слънцестоене и честваме празника на билките и билкарите. Набраните днес билки притежават най-голяма лековита сила. Според народните вярвания на този ден Еньо си намята кожуха и тръгва за сняг. Имен ден празнуват…“
А може и така:
„Краищата на дългата риза от прозирно домашно платно, тъкано под мъждивата светлина на свещта в работната стая, едва-едва докосват тревите. Сутрешната влага мие белите нозе и полепя по тях миниатюрни късчета от нежните лилави цветове на мащерката. Тънките пръсти са обгърнали букет от еньовче, риган, жълт кантарион, равнец, комунига, мента, камшик, тинтява. Изгряващото слънце се оглежда в миниатюрните капчици роса, останали по тях. 74, 75, 76, 77, нареждат устните. Набраните билки трябва да са точно 77 и половина – за всички болести и за болестта без име…“
Без колебание може да се каже, че Еньовден е най-красивият и пъстър празник не само в българския, а и в целия славянски народен календар. При това в съвсем буквален смисъл. Той се облича в слънчевото жълто на комунигата и еньовчето, в оранжевеещите нюанси на кантариона, в деликатното лилаво на слеза и котешката стъпка, в бялото на равнеца, в синьото на тинтявата и великденчето, в бледорозовото на върбинката и дилянката…
Еньовден ухае. На великолепие, на щедрост, на чистота, но най-вече на магичност. Той е празник на билките с цялата символика, която те носят – цяр, спасение, вяра, тайнственост. Еньовден е празник на непобедимата сила на природата и на онези, на които е дадено да я владеят – билкарите, знахарите, баячките.
Именно защото се вярва, че точно на изгрев на Еньовден билките притежават най-голяма лечебна сила, се практикува и ритуалното им бране. Точно 77 и половина трябва да има в празничния венец, под който после се минава за здраве – колкото са болестите плюс болестта без име.
Водата, която е централен герой и в гергьовденската празничност, отново излиза на преден план. Слънцето се къпе в нея, преди да тръгне към зимата, и я прави лековита. После се отърсва и покрива растенията с магическа роса. Затова и преди изгрев всеки трябва да се докосне до нея, да се измие, да се зареди.
Еньовден е вяра
Еньовден е и вяра. А тя е особено важна в безверното време, в което живеем. Безверно към най-изконното, хилядолетно потвърденото, неотменимото – природата създателка. Време, в което сме склонни да махнем ръка пренебрежително, да отречем, да стъпчем, да унищожим без мисъл. А разрухата, породена от невежество, е по-страшна от всичко.
Еньовден идва всяка година да ни напомни, че все пак, въпреки всичко Тя стои над, отгоре и няма сила, която да промени това. Доказва го по съвършено простичък начин – с чаша чай. Мащерка, магарешки бодил, подбел и живовляк при кашлица, жълт кантарион при тежки рани, дилянка и маточина при неспокоен сън, мента при болки в стомаха, коприва при малокръвие, бял равнец при тежка менструация и още, и още…
Говорейки за вяра, Еньовден отбелязва рождението на Йоан Кръстител. Въпреки това религиозният елемент не е успял да се намести в обредността на този ден както при други празници, в които се преплитат християнство и езичество. Нещо повече, това е един от малкото празници, в които не принасяме някаква условна жертва, за да измолим някаква условна милост от висшата сила. Не редим специални ястия под специален брой на масата, за масата изобщо не става дума.
Еньовата буля
За здраве и плодородие се моли по възможно най-чистия начин – чрез дете, Еньовата буля. Облечено като булка момиченце със сребърна пара и венец от еньовче на главата се вдига на ръце от неомъжена девойка и заедно обикалят къщите, градините, нивите, изворите, кладенците, източниците на вода. А момите пеят ли пеят. Това е женски празник, защото на жената е дадена най-същностната сила – да роди живот. Тя е човешкият образ на плодородието.
Единствената забрана на този ден е свързана с полската работа. На Еньовден при никакви обстоятелства не се жъне. Който наруши това свято предписание и отиде да работи, Еньо ще порази нивата му с гръм, защото не е уважил неговия празник.
Това е ден, на който не се дава, а се получава – от силата на природата, събрана в скромни на вид стръкове със съвсем нескромна енергия. Така е от векове. Така ще бъде и след нас. И въпреки нас.