Когато през 2016 г Александра пленява журито на „България търси талант“ с емоционалните си изпълнения, надали някой е предполагал, че четири години по-късно този талант ще се лее не пред телевизионните камери, а от един балкон в Париж, но пак ще достига до сърцата на хиляди хора.
Кризата с COVID-19 задържа Алекс за по-дълго във френската столица, а в сградата, в която живее, съседите решават да се забавляват с балконно „Шоу на талантите“. Така, в една от уханните вечери, между танците и изпълненията на китара, всички, живеещи в околността, успяват да се насладят на изпълнението й на „Катерино моме“. Още по-хубавото е, че след като клипът оживява и в социалните мрежи, веднага става хит. Оттогава Александра не е спирала да пее родния ни фолклор. И тъй като се занимава професионално с музика, красивите й песни действително разчувстват всички. Ние не правим изключение и затова решихме задължително да се чуем с нея.

Майка ми ме срещна с народната музика, когато бях на около 9-годишна възраст. Тя не е българка, преди години в Щатите е била на концерт на „Мистерията на българските гласове“ и оттогава обожава фолклора ни.
Любимата ми песен е „Излел е Дельо Хайдутин“, вероятно, защото от малка съм си наумила, че е много трудна и това я прави интересна за мен. Иначе, може би, имам леко предпочитание към родопските и македонските песни, защото са много мелодични, за разлика от шопските.
Със сигурност му допада, въпреки че досега не ме беше виждал и чувал да изпълнявам народни песни, освен на клипчета и то като малка 😊
Аз дадох няколко предложения на съседите в общата ни група във Фейсбук и те избраха фолклорна песен.
Тогава изведнъж осъзнах, че нямам представа коя точно да изпълня.
Исках да е мелодична, защото смятах, че повече ще се хареса на хората около мен. И, докато разговарях по телефона с една моя приятелка, тя ми предложи да изпея „Катерино моме“. Опитах я. И на двете ни хареса, а след това я изпълних и на балкона.
Всичко това се случи в 19:00 часа, а срещите, които си устройваме по терасите са ни в 19:30.
Все още не го смятам за „хит“, но съм много щастлива, че успях да усмихна толкова българи, а и не само. Няколко дни след изпълненията на български песни се чувствах толкова отпаднала, мисля, че ми дойдоха „в повече“ толкова позитивни емоции за такъв кратък период от време. Много хора се свързаха с мен, за да ми благодарят, че популяризирам фолклора и то извън България.
Пишат ми, старая се да отговарям на всички, но не винаги успявам. Най-интересното е, че ми споделят, че с изпъленията си успявам да им помогна в този труден момент. Това наистина е голям повод за гордост. Така че вече това, което правя, не е само за съседите, но и за всички последователи, които ме очакват с нетърпение и слушат с удоволствие. Често изпълнявам и техни предложения.
Музиката определено помага, никой не може да ме убеди в противното! А ние, българите, сме късметлии, защото малко народи имат фолклор, който така да сплотява. Това обсъждах и с майка ми. Във Франция например, в някои региони има останал фолклор, но той не се познава от всеки. А у нас няма човек, който да не знае известните български народни песни.
Нямам представа какво ще се случи в бъдеще, но нещото, което ме задържа определено е семейството ми.
В момента съм се фокусирала изцяло над „балконните изпълнения“, все пак и те изискват репетиции, разпяване и т.н. Решила съм следващата песен да е „Хубава си моя горо„. След като отмине карантината, ще се съсредоточа и върху други проекти.
Слънцето, морето, животните ме карат да се усмихвам.
Харесвам малките неща 😊