Лазаровден и Цветница – красивите и цветни пролетни празници
Лазаровден и Цветница са едни от най-обичаните и чакани пролетни празници в България. Те са много пъстри и жизнерадостни и са свързани с редица красиви обичаи и песни. Честват се в съботата и неделята преди Великден (тази година 11-ти и 12-ти април). Наречени са от народа момински празници, а символиката им е обвързана с пробуждането на природата, красотата, цветята и любовта.
Лазаровден
Лазаровден носи името на Свети Лазар. Този празник е бил специален за момите, защото на него те вече влизат в групата на тези, които са готови за задомяване. Дори се е считало, че мома, която не е била лазарка, не е можела да се омъжи. Било е прието на празника ергените да искат ръката на своята избраница на сърцето.
Лазарките са момите на селото. Те са обикаляли с песни, за да пожелават здраве, благоденствие на всички. Песните на лазарките се пеят само на Лазаровден и не се повтарят през годината. Самите лазарки били накичени с венци и зеленина и носели кошнички за събиране на дарове. Вярвало се, че лазаруването носи благоденствие и богата реколта за цялото село.
Цветница
Цветница идва веднага след Лазаровден. На Цветница празнуват всички мъже и жени, които носят имена на цветя. По стара традиция момите, които лазарували предния ден (в съботата на Лазаровден), се събирали край реката/чешмата. Всяка носела своето венче и обреден хляб, който бил замесен и изпечен във форма на човешка фигура. Те изпълнявали обичая “кумичене”. Парчета от хляба и венчетата се поставят на различни дъсчици и се пускат по течението. Момата, чиято дъсчица е най-напред, ставала “кумица”. Вярвало се, че тя ще се омъжи първа. След това повеждала моминско хоро към дома си. Другите моми “говеели” (мълчели) пред кумицата до Великден, когато отивали с червени яйца в нейната къща. На някои места обичаят се прави само с пускане на венчетата в реката.
Цветница се нарича и още Връбница и се свързва с посещението на църква и вземането на осветена върбова клонка, която се държи в дома. Тя символизира победата на живота над смъртта, новото начало и възраждането на природата.
Трапезата
А в условията на извънредно положение можем да спазим една хубава част от обичаите на тези пролетни празници – трапезата. Тя трябва да е постна, с уговорката, че на Цветница може да се яде риба. Ето две идеи за рецепти, които може да опитате у дома:
Лазарски плитки
Продукти:
- 400 г брашно
- 1 ч.л. сол
- 1 с.л. захар
- 20 г мая за хляб
- 1 с.л. оцет
- 1 с.л. олио
Начин на приготвяне:
Най-напред маята, заедно със захарта и с една супена лъжица от брашното, се размива с малко хладка вода в малка купа и се оставя да втаса.
В по-голяма купа се изсипва брашното, в направеното в средата „кладенче“ се добавят солта, втасалата мая, оцетът и вода, за средно меко тесто. Оставя се да втаса, докато увеличи двойно обема си, след което се омесва повторно и се разделя на топки с големината на среден картоф.
Всяка топка се разточва (може и с ръце) във формата на продълговата пръчка, която се хваща през средата и двата висящи края се увиват на спирала. Така готовите лазарски плитки се поставят в намаслена тава, намазват се с олио и се пекат на 170º С около 40 минути.
Рибник
Продукти:
- 1 кг риба
- 2 ч.ч. ориз
- 7-8 ч.ч. вода
- 7-8 с.л. олио
- 1-2 щипки черен пипер
- 1-2 щипки сух девисил
- сол на вкус
Начин на приготвяне:
Оризът се изчиства, измива и полусварява във водата.
Почистената, измита и посолена риба се слага върху ориза цяла или нарязана на едри парчета.
Залива се с олиото, поръсва се с подправките и се пече в умерена фурна.
По желание можете да добавите връзка магданоз и лют червен пипер.
Танцът „Лазарки“
Една от най-популярните ансамблови разработки, които се свързват с предстоящите празници, е прекрасният шопски танц “Лазарки” на НФА “Филип Кутев”.
Хореографията на танца “Лазарки” е на великата Маргарита Дикова – първи главен хореограф и съосновател на Държавния Фолклорен Ансамбъл и един от съратниците на Филип Кутев. Цели 35 години (от 1951 до 1986-та година) Маргарита Дикова е хореограф на НФА “Филип Кутев”. Създала е някои от най-емблематичните образци на танцовото изкуство като “Шопска танцова сюита”, „Кукли“, „Трите пъти“ и др. Напуска този свят през 1996-та година.