Будителите, които съхраниха българския фолклор
На 1 ноември почитаме народните будители – книжовници, просветители и радетели за националното самосъзнание. Сред тях има и хора, посветили живота си на съхраняването на българския фолклор. Благодарение на техния труд днес познаваме хиляди народни песни, приказки, предания и обичаи, които разказват историята на нашия народ по свой неповторим начин.
Българският фолклор – паметта, предавана от поколение на поколение
Векове наред българите съхранявали своята история не само чрез писаното слово, но и чрез песните край огнището, приказките на старите хора и обичаите, съпътстващи човешкия живот.
Народната песен разказвала за любов и раздяла, за юнаци и хайдути, за труд и празници. В преданията оживявали самодиви, змейове и митични герои, а в обредите се преплитали древни вярвания и християнски традиции.
Но тази памет била крехка. С промените в начина на живот много от старите песни и обичаи постепенно започнали да изчезват. Именно тогава възрожденските книжовници и първите изследователи на народната култура осъзнали необходимостта да ги запишат за бъдещите поколения.
Братя Миладинови – песните, които победиха забравата
Сред най-ярките имена в историята на българската фолклористика са братята Димитър и Константин Миладинови.
През 1861 г. в Загреб излиза техният забележителен сборник „Български народни песни“. Както припомня Изпълнителната агенция за българите в чужбина, изданието е сред най-значимите постижения на възрожденската фолклористика.
Книгата събира над 600 народни песни, но нейното богатство далеч не се изчерпва с тях. Включени са още сватбени и годишни обичаи, детски игри, предания, пословици, гатанки и народни вярвания.
Събраните материали разкриват пъстротата на традициите, езика и духовния свят на българите през XIX век. Издаването става възможно с подкрепата на хърватския епископ Йосип Юрай Щросмайер, а сборникът се превръща в едно от най-значимите постижения на Българското възраждане.
През 2026 г. отбелязваме 165 години от неговото издаване – годишнина, която ни напомня колко много дължим на хората, записали песните, преди времето да заличи техните гласове.
Георги Раковски и Васил Чолаков – народната традиция като историческо свидетелство
Познаваме Георги Сава Раковски преди всичко като революционер и идеолог на националноосвободителното движение. Но неговите интереси се простират и към народната култура.
В труда „Показалец“, издаден през 1859 г. в Одеса, Раковски очертава пътищата за издирване на сведения за българския бит, език, обичаи и вярвания. За него народното творчество е ключ към разбирането на историческото минало и духовната самобитност на народа.
Друг значим събирач е Васил Чолаков. През 1872 г. в Болград той издава „Българский народен сборник“ – ценно свидетелство за богатството на народните умотворения. Библиографски запис на изданието се съхранява в каталога на Шуменския университет.
Неговото дело допълва усилията на възрожденските просветители да превърнат устната традиция в достъпно писмено наследство.
Кузман Шапкарев – неуморният събирач на народно творчество
Роденият в Охрид Кузман Шапкарев посвещава десетилетия на просветното дело и събирането на фолклорни материали.
Неговият многотомен „Сборник от български народни умотворения“, започнал да излиза през 1891 г., съдържа огромно разнообразие от песни, приказки, предания и описания на обичаи. Част от това богатство днес може да бъде разгледано в електронното издание на LiterNet.
Шапкарев разбира, че народното творчество е неразделно от местната реч и всекидневния живот. Затова неговите записи съхраняват не само сюжетите на песните и приказките, но и особеностите на езика и традициите на общностите, от които произхождат.
Днес трудовете му са безценен източник за изследователите на българския фолклор и за всички, които искат да опознаят духовния свят на предците ни.
От събирачеството към науката – Иван Шишманов, Марин Дринов и Димитър Маринов
След Освобождението събирането на народно творчество постепенно се превръща в систематична научна дейност.
Иван Шишманов има изключителна заслуга за този процес. През 1889 г. започва издаването на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, който се утвърждава като важна трибуна за изследванията на българския фолклор и етнография.
Марин Дринов също допринася за развитието на историческите и филологическите изследвания. Като един от основателите и първи председател на Българското книжовно дружество той помага за изграждането на научните институции, които по-късно ще изследват и съхраняват националното културно наследство.
Особено място заема Димитър Маринов, автор на мащабната етнографска поредица „Жива старина“, започнала да излиза през 1891 г.
В своите изследвания той записва вярвания, обреди, празници и подробности от всекидневието. Стреми се да разбере не само какво правят хората, но и при какви обстоятелства пеят песните си, разказват приказките си и изпълняват своите обичаи.
Неговият подход и забележителното му събираческо дело са представени в публикацията на Архивния фонд на Българското национално радио, посветена на живота и наследството му.
Така народната култура постепенно престава да бъде възприемана единствено като любопитна старина и се превръща в предмет на задълбочено научно познание.
Будителството продължава – съвременните пазители на българския фолклор
Повече от век по-късно мисията на тези забележителни личности не е приключила. Тя продължава в читалищата, етнографските музеи, фолклорните ансамбли и школите за народни танци.
Днешните будители невинаги пишат книги или събират старинни ръкописи. Понякога те са учители, които показват първите стъпки на хорото, народни певци, които предават забравена песен, или читалищни дейци, които възстановяват местен обичай.
Тяхната работа напомня, че българският фолклор не принадлежи единствено на миналото. Той живее, когато звучи песента, когато се извива хорото и когато едно дете научава от своите родители или учители защо се спазва дадена традиция.
На 1 ноември си струва да си спомним не само имената на големите възрожденци, но и всички онези, които днес пазят живо народното творчество.
Защото будителството не е само памет за миналото. То е отговорност към бъдещето.
Източници и библиография
- Димитър и Константин Миладинови – „Български народни песни“ (1861).
Историческа справка за живота и делото на братята и издаването на сборника.
Изпълнителна агенция за българите в чужбина. - Георги Сава Раковски – „Показалец“ (1859).
Библиографско описание на оригиналното издание, отпечатано в Одеса.
Национален музей на образованието – Габрово. - Васил Чолаков – „Българский народен сборник“ (1872).
Библиографски запис на оригиналното издание, отпечатано в Болград.
Библиотека на Шуменския университет. - Кузман Шапкарев – „Сборник от български народни умотворения“ (1891).
Електронно издание на фолклорни материали от сборника.
LiterNet – Български фолклор. - Иван Шишманов – принос към българската етнография и фолклористика.
Биографична публикация за научното наследство на изследователя.
Регионален исторически музей – София. - Марин Дринов – научна и просветителска дейност.
Историческа справка за съоснователя и първи председател на Българското книжовно дружество.
Архивен фонд на БНР. - Димитър Маринов – „Жива старина“ и етнографското наследство.
Исторически материал за събираческата и изследователската му дейност.
Архивен фонд на БНР.